Будизъм и още нещо

[death_dealer]

Това �1м го пи�ала по повод един �вой �1м, �лед като прочетох една книга,ако познаете ко� книгата ще е много хубаво, ако не �е пак може да �е изкажете.

Ths last moments

Жената и малкото момиченце �е б�ха �гушили в най-далечни� край на градината. Двете � ужа� наблюдаваха изгр�ващото �лънце. У�ещаха топлината на лъчите му и �траха ги завлад�ваше в�е по - �илно.
Прити�наха �е още по - близо една към друга и назад до �тената. Светлина вече беше �амо на метър от т�х.
Изведнъж цели� �трах, който малкото момиченце изпитваше изчезна. Т� щеше да пламне като факла щом �лънцето � огрееше �ъ� златните �и лъчи и не можеше да промрни �ъдбата �и.
Затвори очи и �и �помни. Спомни �и родители �и - двамата �и бащи.
Т� �едеше пред тоалетката �и и едини� ит т�х, този който �е беше опитала да убие, разре�ваше ру�ите и къдрици. Каква любов �е четеше по лицето му, докато прокарваше четката отново и отновп?!
�икога,о�вен в тези мигове,той не приличаше повече на човек.
�еговата �об�твена ру�а ко�а беше разпу�ната, �ивите му очи излъчваха любов и нвжно�т. �ито �леда от чудовището, което беше.
В �та�та �ветеха �амо две �вещи на тоалетката, разна��ше �е аромата на люл�к, а от вън долитаха звуците на цигулка, ко�то �виреше нещо демонично, до�тойно за �ами� Сатана.
�акра� баща и о�тави четката. Взе малката и ръчичка в �во�та и и помогна да �лезе от �тола. Вдигна � на ръце и � полжи в малки� и ковчег, в ъгъла на �та�та. Целуна � по челото и � зави � мекото од�ло.
- Спи, кра�авице мо�. - прошепна и и за миг - два о�тана така, загледан в не�, любувайки �е на ру�ите и ко�и, на �ините и очи, на лицето и като на порцеланова кукла.
Подпъхна од�лото под т�лото и, ��каш, за да не и е �тудено. �о т� н�маше нужда от завивка - това беше �амо едно малките неща, които ги правеха по - близки.
Преди той да затвори ковчега т� вид� други� �и баща. Черната му ко�а завързана на панделка отзад, заелените му очи израз�ваха на�лада от хармони�та, ко�то цареше, у�тните му отпу�нати в горчиво - �ладка у�мивка, защото знаеще, че това н�ма да продължи дълго.
Капака на ковчега закри �та�та.
Момичето у�ети как �лънцето же�токо прогори кожата и.
Пред�тави �и ги запо�ледно - двамата и бащи - кра�иви като ангели. Те � б�ха �ътворили за мрака, б�ха един�твените и �пътници през �едемде�етте години през които жив� и т� ги обичаше точно толкова �илно колкото и ги мразеше.
Слънцето изгр�, о�вет�вайки двете �амотни фигури, изгар�йки ги и превръщайки ги за в �татуи от пепел �амо за един удар на �ърцето.

Мол� бъдете нап1лно откровени.

[Leethanda]

Готино е... По�ледните мигове на Клауди� (или Клоди�, зави�и от превода и тран�крипциите). �ееееека позна�- "Интервю � вампир". �е е зле, но н�как�и не го възприемам като нов разказ. Ти про�то �и �и пред�тавила какво е било да �и на нейно м��то. По принцип не толерирам ползването на чужди герои... �о кефи като иде�. Сега, �ъ� �ъщите умени� и �тил, �е пробвай да напишеш нещо �вое �е, че това не е добро, но в�е пак ще е добре да изградиш �во� �об�твена �южетна лни�, а не да използваш тази на �н Рай�. В�е пак, това не е твое творение, а нещо крадено. Иначе имаш талант и н�ма да е зле да го развиеш У�пех.
_________________
Свирепо на�троение

[death_dealer]

Мер�и за коментара, ми�л� 4е точно това имах предвид под откровнно�т. Хей! Беше про�то �ън от който тр�бваше да �е отърва! Иначе изб�гвам да ползвам чужди герои - не мога да �е потоп� напълно в лично�тта им. И... това може да не то допадне, но про�то понеже пиша за удовол�твие пон�кога внедр�вам �вои герои в чуждата и�тори�. �е е много правилно , но не �и ли изпитвала нуждата да пренапи6а6 нещо?

И тъй като �е чу�твам предизвикана, това го пи�ах по�лучай един конкур�: (ако забележиш прилика � нещо друго те увер�вам че е напълно не�ъзнателна)



По�ледна и�крица невинно�т

Беше къ�ен �ледобед, почти привечер. Въздухът бе натежал от миризмите на града. Червеното �лънце бавно зал�зваше, огр�вайки � огнените �и лъчи едно момиче. Т� беше �тъпила на парапета на ви�ока �града и вървеше без да обръща внимание пожарните коли от долу, на напрегнатите хор�ки лица и на майка �и, ко�то жално � молеше да не �кача. Това н�маше значение за не�, нищо вече н�маше значение.
Спр� и �една, прове�ила крака към улицата, вперила поглед в зал�зващото �лънце.
Беше малка, на не повече от петнай�ет години. Имаше гъ�та, права, б�ла ко�а, ко�то �ега розовееше. Големите и �иви очи излъчваха мъка, �покой�твие и тъга. Имаше чипо но�ле и малки ве�ели у�тни, които �ега б�ха отпу�нати безжизнено. Кожата и бе � цв�т на �лонова ко�т . �о�еше б�ла рокл�, а ко�ата и бе вързана � червена панделка.
Гледката, ко�то �е разкриваше пред очите и, беше Зем�та на двай�ет и трети век. Вече н�маше нито тайни, нито загадки, дори и илузии не �ъще�твуваха – в�ичко беше разкрито, в�ичко беше комер�иално, опорочено и принизено.
Зем�та пред�тавл�ваше про�то �града до �града, до �града. ��маше гори, н�маше птички, цвет�, пеперуди. Дори невинно�тта и чи�тота б�ха изчезнали. Един�твеното важно б�ха парите. Шумул�щите банкноти, които те об�ебват, които дават и вземат в�ичко.
Момичето погледна надолу, към �ъбралите �е хора. Те намаха души, ако �ега �кочеше щ�ха да � забрав�т още преди �лънцето отново да �е е по�вило на хоризонта. Те �ъще�твуваха, за да претежават – колкото повече, толкова по – добре.
Б�ха забравили..., не, те не знаеха какво е и�тин�ка кра�ота – тази на природата. Беше намерила една �тара книга, по-�тара от в�ичко, което беше виждала. �а пожълтелите и от времето ли�та бе опи�ан един груг �в�т, за който т� копнееше � ц�лото �и �ъще�тво. �ад�ваше �е ж �мъртта �и да го по�ети или поне да до�тигне до мрака и �покой�твието, за които копнееше.
Скочи. Смътно чу пи�ъка на майка �и. Зарвори очи и у�ети въздуха, който минаваше през ко�ите и, който галеше кожата на лицето. Този един единтвен миг и �е �тори ц�ла вечно�т. Точно преди �тудената зем� да � прегърне в главата и �е по�ви една ми�ъл:
“ Скоро ще дойде ден, в който в�ички ще �ме �вободни,
дори ти и дори аз.
Скоро ще дойде момент, когато в�ичко ще умре,
�ъ� �игурно�т ти, но никога аз.�*
Още преди да го о�ми�ли у�ети �тудени� цимент, болката във в�ички крайници. И по�ле дойде блайен�твото.
Почув�тва как лети, как �е но�и в безтегложно�т. Отвори очи и вид� звездите, които блещъкаха толкова близо до не�, че можеше да ги доко�не. �о нещо � движеше, караше � да продължава да �е но�и, докато не вид� една �инъо – зелена планета. Силата, ко�то е движеше � �пу�на на една пол�на. Около не� �е издигаха вековни дървета, тревата беше �вежа и зелена, цвет�та б�ха разцъфнали във в�ички цветове на дъгата, въздуха беше на�итен � аромата и.
Тръгна през пол�ната към други� край, където вид� хора.
В��ко малко нещо � очароваше- �вежи�т, чи�т въздух, птичките в дърветата, пеперудите, малките животинчета, дори и на�екомите, които жужаха наоколо.
Чу �е ве�ел дет�ки �м�х, когато две жени и н�колко момиченца дойдоха да �по�решнат:
- Това е Едем, мила мо�. – каза едната жена, обвивайки ръце около не�. – Тук идват душит на ж�ички невинни �ъще�тва.
Лицето на жената беше лъчезарно, израз�ващо любов и радо�т.
� н�къде далеч от тук една друга жена приливаше горчиеи �ълзи върху т�лото на малката �и дъщер�, ко�то н�маше да види никога отново.

[Leethanda]

Сладко е, до�та добре развито и ми харе�ва като иде�. Очевидно у�ещаш накъде е тръгнал �вета, но недей да губиш надежда. Щом в�е още има ми�лещи твари
_________________
Свирепо на�троение

[death_dealer]